Кога хората излезли от пещерите? Проф. Александър Фол има отговор: когато открили конопа. Те се научили да правят от коноп тъкани и изпълзели от дупките си, за да берат растението из полята и покрай реките. Няколко хиляди години по-късно отглеждането на коноп е забранено в голяма част от света.


Как и защо е дълга история. По-важно е, че много развити държави омекват към марихуаната, която е нищо друго освен селектиран коноп. Преди дни Канада я легализира, продажбата й е законна и в 10 щата на САЩ. В над 50 държави притежанието на малки количества за лично ползване не се преследва от закона.


Освен това в 30 страни и в 21 щата е разрешено ползване на марихуана за медицински цели. В уредени общества като Чехия, Италия, Гърция, Израел, Германия личните лекари я предписват срещу мъчително безпокойство и безсъние. Конопеното масло има силни и все още недобре проучени лечебни свойства. Много пациенти с рак, глаукома, болест на Паркинсон и ред други заболявания ценят благотворния му ефект.


Но не е ли марихуаната опасна за здравето и обществото? Институтът за здравна метрика и оценки твърди, че рискът да умреш от употреба на марихуана в България е 100 пъти по-нисък от пътните злополуки и 30 пъти по-нисък от алкохола. На Запад наричат марихуаната "социален наркотик", защото тя разчупва леда между хората. До проблеми след употребата й се стига при смесване с алкохол или по-тежък наркотик от хора, спадащи към проблемния контингент.


Медицински изследвания сочат, че твърде ранната употреба на марихуана пречи на умственото развитие на младежите. Но това е още един аргумент в подкрепа на регулирания й пазар - продажби в специализирани места само на лица над 18 години. Защото тя така или иначе се продава и купува. По официални данни, у нас над 180 хил. души са пушили трева поне веднъж през 2016 г. Вероятно и доста повече: в страни като Германия и Хърватия е установен двойно по-висок процент на консумация от нашия.  


Кой печели от това, че българските закони превръщат в престъпници 200 хил. души, които правят нещо приемливо за развития свят? Въпросът не е риторичен. Годишно у нас се продава марихуана за вероятно 50 млн. лв., без да броим производството за износ. Този бизнес нямаше да съществува, ако някой по високите етажи не си затваряше съзнателно очите. В криминални ръце е оставен потребителски пазар за десетки милиони, който, ако беше обложен с акциз, лесно можеше да вкара в бюджета 50 млн. лв. Особено ако отчетем и ефекта върху международния туризъм.


Още по-спорни са рестрикциите за индустриалния коноп. Освен за тъкани, той може да се ползва като строителен материал, за храни, фуражи, медицински и козметични цели. Опаковки от коноп могат да заменят пластмасовите. Конопът вирее отлично върху бедни планински почви и може да стане алтернатива на тютюна в Родопите: така ще има и по-малко разходи за субсидии от бюджета и повече приходи за местните.


Само че българският министър-председател плаши със затвор "жътварите" на нивите с канабис, а Министерството на здравеопазването се кълне, че не разполага с убедителни данни за медицинските ползи от марихуаната. Очевидно някои хора и институции държат до последно да си останат в пещерите.

Автор: Димитър Събев