Всичко ново е добре забравено старо. Или идва „този неловък момент“, когато се изяснява, че знанията на древните строители с 1500 години са изпреварили съвременното ноу-хау. Индийски учени са изучили състава на мазилката, покриваща стените на един от пещерните храмове на Елора. Искали да изяснят тайната на поразителното съхранение на древните фрески. И последното, което са очаквали, е в дъното на тази загадка да се окаже ползващият се с лоша слава канабис.

Елора е прочут храмов комплекс от V–IX век в индийския щат Махаращра, грандиозен паметник от списъка на Световното наследство на ЮНЕСКО. И е истинско чудо на архитектурата – 34-те храма са изсечени от древните строители в базалтови скали.

Освен историческата и архитектурна ценност храмовете на Елора са станали символ на религиозна хармония на своето време. В южната част на комплекса са разположени 12 будистки храма, в централната част – 17 индуски. А в северната – пет джайнистки храма.

Всички храмове са номерирани в съответствие с предполагаемата хронология на построяването. За изследването бил избран будистки храм №12, или Тин Тал. Тин Тал, както и цялата будистка част на комплекса, е бил изграден между V и VII век.

Един от авторите на изследването – археохимикът Манаджер Раджео Синх,  дълго време се е занимавал с консервация и реставрация на подобни паметници. Той е обърнал внимание на добрата съхраненост на фреските в храм №12 в сравнение с останалите. Взетият образец от мазилката показал неочакван резултат. В основата на сместа за измазване на стените били открити растителни влакна, а именно – канабис.

В изследването се включил и професорът по ботаника Милинд Сардесаи (Milind M. Sardesai). Древната мазилка била изучена с всички достъпни съвременни средства. Всички резултати говорели, че в класическата смес от глина и вар са добавени 10% влакна от канабис. И че именно канабисът е придал на обикновената мазилка почти свръхестествени свойства. Тази смес повече от 1500 години е защитавала стенните рисунки в храма Тин Тал от разруха.

Милинд Сардесаи събрал образци от канабис около Джална,

близо до Аурангабад, и в околностите на Делхи. „Анализът показа пълно съответствие на съвременните образци с канабиса, открит в състава на древния материал. Ние не открихме разлики. В образците от пещерния храм на Елора се съдържат 10% канабис, Cannabis Sativa, смесен с пясък или глина. Това обяснява включително липсата на следи от активност на насекоми в Елора“, казва Синх, цитиран от The Times of India.

Синх неслучайно споменава насекомите. Дълго време той работел в Аджанта. Това е съседен на Елора комплекс от пещерни храмове, още един архитектурен шедьовър от списъка на ЮНЕСКО, но по-древен. Храмовете на Аджанта са били създадени във II век и при довършването на техните стени не е използван канабис. Резултатът – „в Аджанта насекомите са повредили поне 25% от стенописите“, казва Синх.

Но свойството на канабиса да отблъсква вредните насекоми далеч не е единствената „суперспособност“ на това растение. „Влакната канабис са по-здрави и дълготрайни в сравнение с други растителни влакна. Освен това растителните смоли, съдържащи се в канабиса, благодарение на своята пластичност и трошливост, може да са играли ролята на ефективно свързващо свойство, повишавайки качеството на сместа от глина и вар“, разказва Сардесаи пред Discovery News.

Според учените „канабисната мазилка“ не само е природен инсектицид и пестицид,

но и прекрасно съхранява топлината. Та е влагоустойчива и е способна да регулира нивото на влажност. Освен това не е токсична, огнеупорна е и притежава звукоизолационни свойства (способна е да поглъща до 90% от природния шум). С други думи, древните строители са създали за будистките монаси на Елора много спокойна, здравословна, комфортна и естетически приятна среда за обитаване.

И всички тези свойства на канабиса, подчертават учените, са били известни на строителите и обитателите на Елора още през VI век. Парадокс: в наши дни тази технология се нарича иновационна, както и самият строителен материал – хемпкрит (от англ. hemp – канабис, и concrete – бетон, цимент).

Уникалните свойства на канабиса са станали известни на съвременните строители благодарение на едно подобно историческо изследване, проведено преди няколко години не в Индия, а във Франция. Френските учени са открили следи от канабис в строителни материали от същата епоха, към която се отнасят и храмовете в Елора – VI век. Оттогава тази проста и ефективна технология буквално е била забравена за хилядолетие и половина и се възражда едва в последните години.

Европейски изследвания са установили, че хемпкрит е способен да съхрани своите уникални свойства в продължение на 600-800 години. Индийските учени отбелязват с гордост за своите древни предци, че „хемпкритът“, използван в храмовете на Елора, вече е послужил два пъти по-дълго, и то независимо от изключително неблагоприятните условия – базалтовите скали, в които са изсечени храмовете, пропускат много вода, нивото на влажност в храмовете трябва да е много високо и да се повишава в сезона на дъждовете.

„Елора е нагледно доказателство, че само 10% канабисни влакна, смесени с глина и вар, са способни да съхранят и защитят стените от увреждане в продължение на 1500 години“, подчертава Синх.

Разпространението на хемпкрит по планетата е възпрепятствано,

както можете да се досетите, от ограничителните закони, забраняващи отглеждането на канабиса, необходим за неговата изработка.

Сортът канабис, използван в Елора, е Cannabis Sativa. В наше време е изолирана негова промишлена разновидност, която не притежава психотропни свойства. Основни производители на промишлен канабис се явяват Франция, Канада и Китай, но в много други страни, включително Индия, продължават да се опасяват от криминална активност и злоупотреби, с които традиционно е свързано отглеждането на това растение с лоша репутация.