- според Херодот чудодейният коноп се отглеждал от скитите и траките
Канабис, хашиш и нашите предци

Никое растение няма така трайно присъствие в човешкия бит, както конопът. Конопени влакна и семена са откривани и в най-древните пластове на евразийските култури. Канабисът, роден в Централна Азия, се е разпространил по целия свят благодарение на човека. Много рано прониква и в Африка, а някои адаптирали се към по-хладния климат сортове прекосяват океана още с първите заселници в Новия свят. Поради своето пандемично разпространение и приспособимост канабисът е оказал огромно влияние върху обществените представи и институции. Ефектът от смолата на канабиса (събирана във вид на мазни черни топчета) е сравним с този на халюциногените. Говорим за класическия хашиш.
Хилядите имена, под които е известен хашишът, свидетелстват не само за неговата културна значимост, но и за свойството му да стимулира езиковите умения на поетичните натури. В асирийски клинопис от 685 г. пр.Хр. го наричат „кунубу”, а през следващото столетие името му звучи вече като „каннапу”, от което произлиза и гръцко-латинското „канабис”. Наричан е още „банг”, „ганджа”, „кийф”, „ма”, а за японците е „аса”.
Само американският сленг съдържа огромен брой названия на канабиса. Още преди 40-те години, т.е. преди да стане част от мейнстрийма в бялата култура, той е известен като „muggles”, „ greefa”, Mary Warner, Mary Jane, “Indian Hay”, “Loco weed“, “Bambalacha” и много други. Това са били мантрите на една емпирично ориентирана субкултурна религия, почитаща Зелената богиня.
Хашишът е вече на няколко хилядолетия, макар и да не е ясно кога точно хората са започнали да събират и концентрират канабисовата смола по този начин.
Пушенето на канабис — най-надеждният и бърз начин да се изпита неговият ефект — прониква в Европа доста късно. Не бива да забравяме, че и тютюнопушенето става известно в Европа едва след като Колумб се завръща от второто си плаване.
Не може да се каже със сигурност кога за първи път човекът е започнал да пуши канабис или, по-точно, дали пушенето е влизало някога в цивилизационния репертоар на народите от Стария свят, след което е било забравено, за да се завърне триумфално като внос от Новия свят по време на испанската Конкиста. Пушенето, т.е. вдишването на дим, може и да е било непознато за гърците и римляните, но това не означава, че не е било разпространено в праисторическата епоха Скитите, „варварите“ номади от Централна Азия, проникнали в Източна Европа през VIII в. пр.Хр., са хората, които популяризират по тези земи употребата на канабис.
Ето как Херодот описва техния новаторски метод за интоксикация, нещо като канабисова „сауна“:В страната им расте коноп, който твърде много прилича на лен, но не е толкова дебел и голям; в това отношение конопът го надминава, и то много; той расте от само себе си, но и засят. Скитите взимат зърна от този коноп, мушкат се под покривалата и ги хвърлят върху нажежените камъни; хвърляните семена пушат и се получава толкова много пара, колкото нито една парна баня в Елада не може да даде.
Скитите са очаровани от този вид баня и надават силни викове.Скитите били намерили дървета с такива плодове, че след като се съберели накуп по много хора, разпалвали огън, сядали в кръг около него и като ги хвърляли в огъня, вдишвали миризмата им и се опивали от нея — точно както елините от виното; колкото повече хвърляли от тези плодове в огъня, толкова повече се опивали, докато накрая се вдигали и почвали да играят и да пеят.”
С други думи, още скитите установили, че вдишването на дима от канабис е най-ефикасният начин да му се насладиш, независимо че не са направили логичната следваща стъпка и да открият лулата или „челума”.
Китайската традиция гласи, че отглеждането на коноп започнало още през XXVIII в. пр.Хр., когато легендарният втори император Шъннун научил поданиците си да плетат въжета от него. В един трактат от 220 г. лекарят Хуатоу препоръчва като обезболяващо средство вино, в което е прибавен екстракт от канабис, със следното пояснение: „Само след няколко дни или най-много до месец пациентът напълно ще се възстанови, без да е изпитал ни най-малка болка по време на самата операция.“
В Индия канабисът е известен като растение с огромна спиритуална мощ много столетия, преди да започнат да го пушат.
Най-ранните свидетелства за употребата на канабис в Индия са от началото на първото хилядолетие преди Христа, като по това време със сигурност е бил използван и като лечебно средство — ако съдим по първите индийски фармакопеи, еуфоричните му свойства са били добре познати. Но усвояването му е било извънредно бавно и едва през X в., т.е. малко преди ислямското нашествие, употребата му става широко известен факт.
Канабисът е бил тясно свързан с езотеричните направления и в индуизма, и в исляма. Езотерични практики от типа на Йога и аскезата на отшелниците „садху”, както и ударението върху прякото преживяване на трансцендентното, преспокойно се вписват в тогавашното отношение към канабиса в Индия. Дж. Кембъл Оман, изследвал индуистките традиции в края на XIX в., пише следното: „От философска гледна точка е интересно да се проследи влиянието на тези силни наркотици върху умовете и телата на странстващите монаси, които най-често са прибягвали до тях. Можем да бъдем сигурни, че тези канабисови вещества, известни от прастари времена в Индия, са отговорни за някои от най-необузданите им фантазии.”
Впрочем осезателното присъствие на канабиса във ведическа, а по-късно и в ислямска Индия, най-вероятно е забавило утвърждаването на властническите ценности и със сигурност е способствало за появата на такива неортодоксални групи като шиваитите в индуизма и суфиите в ислямския свят, които никога не са криели, че черпят вдъхновение от канабиса.
Плиний Стари се позовава на един фрагмент от Демокрит, в който става дума за растение, наречено „таласегъл” или „потамавгис”, което много учени днес идентифицират с канабиса: „Ако се свари и изпие, то предизвиква безумие, изразяващо се във видения от най-необичайно естество. Теангелисът, казва той, пък расте по Ливанските планини в Сирия, в планинската верига Дикта на остров Крит, а също и край Вавилон и Суса в Персия. Настойката от него вдъхва пророчески сили на маговете. Същото важи и за растението „гелотофил”, виреещо в Бактрия и по бреговете на Бористен. Ако се изпие със смирна и вино, явяват се видения от всякакъв вид, предизвикващи неудържим смях.”
Диоскорид, автор от I в., дава чудесно описание на канабиса и споменава за неговото приложение във въжарството и медицината, обаче не казва нищо за халюциногенните му свойства. Тъй като климатът е благоприятен за отглеждането му, а и ислямът насърчава неговата употреба за сметка на алкохола, канабисът се превръща в предпочитания интоксикант в Близкия изток и целия арабски свят. Впрочем по времето на Пророка употребата на хашиш и канабис отдавна е била утвърдена традиция, което обяснява защо алкохолът е изрично забранен на правоверните, докато хашишът е обект на теологични спорове. През X в. употребата и злоупотребата с хашиш явно е била толкова широко разпространена, че става постоянна тема в литературата.
Ролята на канабиса в европейското общество е комплексна. Марко Поло, чиито приключения и най-вече разкази за загадъчния Изток имат огромен принос за обогатяването и катализирането на европейското въображение, дава едно от първите и най-известни описания на хашиша. Всъщност той преразказва една популярна легенда, която е чул по време на своите пътешествия — за „Стареца от планината“, или Ибн ел Сабах, водача на прословутите асасини.
Съгласно легендата на младите мъже, които искали да бъдат приети в тази секта, давали огромни дози хашиш и те се озовавали в някакъв „илюзорен рай“ — една закътана долина, пълна с екзотични цветя, бистри ручеи и изкусителни девици. После им казвали, че могат да се завърнат в тази страна от сънищата само ако изпълнят онова, което главатарят им нареди — най-често политическо убийство. Днешното понятие „асасин”, което на много европейски езици означава „терорист“, всъщност идва от арабското „хашишин”, любител на хашиша. Колкото и съмнителна да е достоверността на този разказ, той със сигурност е допринесъл не само за скандалната репутация на хашиша в Европа, но и за интереса към него.
Пет века след Марко Поло френските колониални власти в Египет се провалят в опитите си да контролират производството и продажбите на канабис. В отговор на една от поредните забрани, гръцките контрабандисти моментално започват да внасят хашиш в Египет и черният пазар бързо процъфтява. Във военно отношение египетската експедиция на Наполеон е пълен провал, но ако я разглеждаме като опит за контакт между две взаимно изключващи се култури, тя определено е пожънала успех. Наполеон закарва в Египет цяла библиотека плюс екип от 175 изтъкнати учени, които наблюдават, скицират, картографират и събират езиковедска и културна информация. Венецът на тяхната дейност е публикуването на 24-те тома под общо заглавие „Description d’Egypte”, излизали от 1809 до 1813 г. Поредицата вдъхновява безброй бъдещи автори на пътеписи и в крайна сметка оказва огромно влияние върху европейското въображение.
Прочетете още

Кампания за легализацията събира над 200,000 подписа

Канабисът може да намали употребата на тютюн

Прекратете войната срещу тревата

Сегашната политика на България спрямо конопа и канабидиола

10 мита за растението канабис

Притежание на канабис - мнението на закона и последствия

Медицински канабис в Англия от 2018?

Защо всички си мислят, че канабиса убива мозъчни клетки: Митът е разбит!

Канабис е отглеждан в Китай oще преди 12 хиляди години
