Древната конопена нишка – една от най-старите, произвеждана от човечеството, от години е „скъсана” у нас. Законовите разпоредби позволяват отглеждането на индустриален коноп в страната ни, но не и преработката му, което налага като единствена алтернатива за родните производители износът, който обаче ги изкарва на минус. 

„В момента унищожаваме продукцията си в знак на протест”, споделя пред Агри.БГ Георги Якимов, който отглежда три дка от културата в землището на село Асеново, Никополско. По думите му преди време Земеделското министерство организирало среща по програма със стоте производители на индустриален коноп у нас, на която били обсъдени наболелите проблеми в сектора, възможните решения и алтернативите за развитие на конопения бизнес.

„Преди 100 години сме били най-големия производител на конопени продукти в Европа. Машините, които са ползвани за преработка от едно време още си стоят по селата. В момента съм с едни панталони, които са българско производство от преди 30 години от конопената фабрика. Тази мощна индустрия в един момент бива тотално и напълно унищожена”, разказва конопопроизводителят.

Георги Якимов: Най-големият ни проблем е, че нямаме право да преработваме продукцията  за влакна, канап, хартия, екопластмаса, бетон, дървесина, масла…Единственото, което може да правим в момента по закон е да ползваме конопа за фураж за животните, да го продаваме като износ, или да правим семепроизводство. 

Приложенията на конопа са всевъзможни. Още от древни времена се използва за облекло и за здрави корабни въжета, а в земеделието, където имало коноп имало коноп, не се появявали подземни вредители. Освен в текстилната и други индустрии, конопът днес се отглежда и за CBD масло, което е скъпо струващо, използва се във фармацевтиката и луксозната козметика. „Има такъв завод на българин в Румъния, който го преработва и после го препродава”, подчертава Георги, като заявява, че е парадоксално как у нас всички конопопроизводители са на загуба. 

„Има фабрики, които го изкупуват в Румъния, дори в Северна Македония имат фабрика за преработка, но не и ние, които сме в ЕС. Аз съм с 3 дка, но има хора с по 1000 дка и са на загуба. Семената са изключително скъпи, не са като на люцерната, царевицата... 20 гр. може да е 30 евро, ако е ГМО сорт, половин килограм е около 40 евро, в зависимост дали е за влакна или за CBD цената също е различна. 

Инвестицията за засяването е твърде голяма. Таксите за транспорт за износ също са непосилно високи. Наш колега кара продукцията си чак до Италия, защото има картелно споразумение между Северна Македония, Гърция и Румъния, които изкупуват стоката ни на срамно ниски цени”, обяснява ситуацията родния производител.

Другото скъпо перо в отглеждането на индустриален коноп у нас са таксите за анализ. По думите на Якимов едната е 500 лв. Според него е нужно да се осигури по-голяма конкуренция от фирми, които тестват и така цената да се нормализира.

Георги Якимов: Ние искаме още тази година законът да се промени, това ще доведе в България инвеститори. Така конопопроизводството от един замрял, губещ бизнес, може да се превърне в печеливш и преуспяващ бизнес у нас.

Конопопроизводителят е категоричен, че ни е нужен завод за преработка. „Има една една канадска фирма, за която знам, изявила интерес да отглежда 50 хил. дка индустриален коноп у нас, шансове има много и това е скъпа индустрия, която ще подпомогне икономиката ни.  Тук има потенциал, земята е плодородна. Добивите, които правят Германия и Италия ще бъдат много по-ниски от тези, които можем да добием тук, ако започне подсигурено производство у нас”, заявява за финал Георги Якимов.