Конопът, малцина си дават сметка колко фундаментална пречка за социалния напредък се оказва забраната върху това растение.

Да се забрани растение, това е все едно да отнемеш правото на Природата да бъде, да направиш опит да я заличиш. Звучи неестествено, но е факт. Природата ни е нелегална, което показва колко фалшив е всъщност звука на прогреса, който ни се представя.

Живеем във времена, в които имаме света в ръцете си със своите „умни“ технологии, но продължаваме да участваме наивно в колективната илюзия.

Що за закон е това да забраниш една билка, конопената билка, част от световното ни наследство, описвана и използвана да облекчава болки и болежки в продължение на хилядолетия.

Още повече, приложенията на забраненото растение са несъразмерими. От него може да се направи почти всичко – от мляко до самолети, от пластмаса до екологично чисто гориво, от здравословна храна до строителен материал, конопът е по-доброто решение от останалите алтернативи.

Вместо да ограничаваме безконтролното използване на изчерпаемите ресурси на планетата ние забраняваме една очевидно полезна култура. Къде е прогресът?

Заклеймяването на растението канабис като наркотик, и нищо друго, е в полза на осъществяването на контрол над обществото. Тук обаче водите са дълбоки и твърде опасни, защото тълкуването на ограничаващия закон се извършва не от идеалисти, а от материалисти, жадни за власт и влияние, живеещи с убеждението, че чрез закона ще накажат тези, които им пречат.

Действителността показва, че това не са хора от мафията, а социално неразположените и иновативно мислещите.

Чрез прилагането на закона се вкарват невинни хора в съдилищата, такива които не могат да си позволят за скъпи адвокати, което е достатъчно, за да се надигне обществото и да изрази позиция в тяхна подкрепа, но това далеч не е цялата картинка.

В повечето случаи по света се прилага този закон, за да накаже не само социално неравностойните, но и тези които са от особен етнос, а това е една от най-изразените форми на дискриминация, която днешната действителност познава. За съжаление, тя остава скрита от обществеността и е видна само на хартия, статистиката обаче е налице.

Същинската пречка за социалния прогрес, който забраната върху Природата създава е, че се спира научния и технологичен напредък, за да оправдае собствената си правота. На хората, говорещи открито за ползите от конопа, е винаги гледано на тях с насмешка. Терапевтичният потенциал продължава да бъде поставян под въпрос въпреки милионите пациенти, хилядите изследвания и многогласните лекари, които реално наблюдават и познават напредъка на медицинския потенциал на билката, достигнал в последното десетилетие своя пик.

Извършва се престъпление от висш характер, социална чистка, съвременен психологически затвор - социално заклеймяване за тези, които открито говорят за ползите и обективно изтъкват вредите. Вреди, които нямат нищо общо със зависимости.

Каква по-голяма вреда от това да отнемеш правото на обществото само да вземе решение по отношение на собственото си лечение или още повече Природата, която го заобикаля? Всъщност има – да заблудиш обществото чрез пропаганда и да го оставиш то само да се изолира от реалния напредък.

А, знаете ли, че отпадъчния материал на конопа, влакната от лико, могат да се превърнат в суперкондензатори, които да намерят приложение в батериите на средствата, с които се манипулира общественото мнение - „умните“ технологии (телефони, таблети, компютри).

Каква ирония би било това да се прилагат технологии, подхранени с  конопени батерии, за да се използват като средство за пропаганда срещу конопа.

Още по темата за войната срещу веществата и социалното пречистване в интервюто с Ноъм Чомски: