Темата за индустриалния коноп отново е на дневен ред, след като в Народното събрание беше входиран проект на Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Законопроектът е пореден опит за либерализиране на законодателството и легализация на преработката на индустриален коноп в България.

В момента България разрешава отглеждането на индустриален коноп с цел получаване на влакна, семена за храна, фураж и посев, но забранява преработката на техническата култура на територията на страната. В същото време са разрешени вносът и търговията на крайни продукти със съдържание на коноп. 

Атанас Керезов, земеделски производител в с. Бяга, общ. Брацигово и член на УС на Българския фермерски съюз е сред фермерите, които очакват промяна в законодателството за преработка на коноп. Пред Агри.БГ той сподели своя опит в отглеждането на индустриален коноп. 

Стопанството на Атанас Керезов е около 2500 декара предимно житни и протеинови култури, както и малко овошки и лозя. Конопът се отглежда с отделен лиценз на площ от 10 дка, като съвместно с други земеделски производители в района, площите са достигнали 120 декара през миналата година. 
 

“Конопът не е нова култура за България. Напротив - страната ни има традиции в отглеждането му до 50-60 години на миналия век. Като цяло се насочих към тази култура, защото е въпрос на време да бъде възродено отглеждането на коноп в България. Знаем, че от всяка една част на индустриалния коноп може да се произвежда определен продукт”, казва Керезов.
 

Именно многобройните предназначения на конопа в редица индустрии и цялостното оползотворяване на всички части от растението (корен, стебло, семена, листа, цвят), правят техническата култура икономически привлекателна за земеделските стопани.

Насаждение с коноп

Заради невъзможността за преработка у нас обаче, българският коноп трябва да се изнася. След като 2 години отглеждат коноп и се сблъскват с трудната реализация на пазара и невъзможността да преработват растението, Атанас Керезов и колегите му се отказват от производството му:

“Законодателството не ни дава право да разделяме и преработваме растението. Това е основният проблем. Сериозни са и проблемите с износа. До лятото на 2023 г. сортовете, които имахме право да отглеждаме у нас можеха да имат съдържание на тетрахидроканабинол (THC) не по-високо 0,2%. Въпреки че от миналата година процентът беше увеличен до 0,3%, тези растения не са конкурентоспособни дори и в Европа. Знаем, че в други държави на Европа се гледат сортове с много по-висок процент THC (до 1%). Те са с много по-добри характеристики, което ги прави подходящи за приложение в медицината.”

Атанас Керезов разказва, че се срещат и немалко трудности по технологията за отглеждане на коноп. Въпреки че конопът е уязвим от малко вредители, земеделците в с. Бяга са се сблъскали с нападения от нощенка и извеждането на борбата с нея:
 

“С изискванията в България, дори с продуктите за растителна защита изпитваме затруднения. Все още няма одобрени инсектициди за ползване в коноп. Има продукти, но не са регистрирани като подходящи точно за тази култура. В тази посока също трябва промяна”, категоричен е Атанас Керезов и е оптимист, че при ново законодателството и по-сериозно лоби, ще се направи крачка в положителна посока. 

 

 

“Няма субсидия за индустриалния коноп. Това трябва да бъде променено, казва земеделецът и изчислява: По отношение на посадъчния материал, който ние правим, цената на 1 коренче е 4,50 лв./бр. В междуредие с размери  2,20/1,60 м, достатъчно широко, за да обработваме с техника, със или без мулч, около 100 лв./дка е разходът за капково напояване. Приблизително коренчетата в 1 дка са около 400 бр., шахматно разположени, за да може с едно третиране с ПРЗ да се обхващат две междуредия. Ние третираме предимно с биопрепарати, което излиза около 4 лв./растение. Има производители на бира в някои държави, които държат конопът да е биологичен. В същото време ползвам гроуър (агроном консултант за отглеждане на коноп - бел. авт.) , който е италианец. Семената също купувам от Италия”, разказва земеделецът.


Въпреки че в момента е спрял да отглежда коноп в стопанството си, Атанас Керезов вижда перспективата в отглеждането на тази култура и при по-благоприятни условия отново ще се завърне към производство: “Щом веднъж съм започнал, имам интерес да отглеждам индустриален коноп!”

Законовата рамка за отглеждане и преработка на индустриален коноп трябва да се промени, категоричен е и професорът по агрометеорология д-р Валентин Казанджиев от Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ):
 

“Индустриалният коноп няма нищо общо с онзи, от който бягаме (индийски канабис или марихуана - бел.авт.) и аз не мога да разбера що за законодателство и безхаберие се вихри в държавата и защо съседите ни на север, съседите ни на запад го отглеждат, правят лекарства, извличат масла, извличат карабиол, който е лечебен…, а ние не го правим. Очевидно е, че законовата рамка трябва да се промени, но това вероятно ще отнеме много време. Всяко нещо, което е било разрушено, се възстановява много трудно след това”.